четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Колко трябва да ни плащат, за да е справедливо?




…Зависи от гледната точка, която е въпрос не само на финансова грамотност, но и на ….още нещо. „Още нещо“ означава ценностна система, личностно развитие, духовно развитие, мъдрост, отговорност и комбинацията от тези категории. Не е задължително да обичаме това, което правим, но е задължително да сме наясно с последствията от действията си! Защото последствията са определящи. Преди време баща ми ми го каза много просто – парите са добър слуга и лош господар. Но хората са различни и възприемат парите по различен начин. Ето ви няколко примера:
1. Парите като ценност. Такова отношение оправдава всички начини на придобиването им – алкохол, наркотици, убийства, проституция, кражба, измами… и каквото още се сетите. За да възприеме парите като ценност, човек предварително трябва да е лишил себе си от ценност. Той се превръща в стока, която е готова да се продаде. За него е все едно, какво ще прави, какви ще са последствията от действията му и как това влияе на света и хората около него. Такива хора обикновено питат „Колко ще ми платите?“ преди да са разбрали какво ще правят или просто се интересуват колко би трябвало да получават на час, на ден, на година без да става ясно защо изобщо трябва да получават нещо. Те разчитат на късмет, трият постоянно билети от лотарията, надявайки се да получат нещо срещу факта, че съществуват. Нещо, срещу нищо! В тази категория попадат и „престъпниците по душа“ под всякаква форма – явна (крадци, убийци, измамници и т.н.) и скрита (например хора, облечени във някаква власт)
2. Парите като мерило за ценност – каква е ползата за нас и за света от това, че съществуваме… какво създаваме, какво творим, с какво допринасяме. Хората, които са дораснали до това разбиране не очакват да получат нещо срещу нищо. Те не започват разговора с „Какво ще ми платиш?“ а с „Какво се очаква от мен?“ Естествено, че си търсят парите, но само като еквивалент на своята ценност. Такива хора обикновено работят докато имат сили. Те нямат претенции към другите, защото знаят своята ценност и залагат на нея. Работят в екип, създават екип и ръководят екипи. Израстват като лидери и създават лидери. 
3. Парите като средство за размяна на ценности – следствие от т. 2 – важи за хората, описани в т. 2. Те уважават и ценят парите. Пестят, вместо да пилеят, защото знаят, че зад всяка стотинка стои капчица талант, пот и благодарност. Внимават какво купуват, за какво плащат и къде отиват парите им, защото са наясно че не само печеленето е свързано с ценности, но и харченето на пари подхранва, създава и служи на други ценности. Например печелиш парите си като музикант (създаваш ценност) и с тях си купуваш наркотик за „лични нужди“ (подхранваш бизнес, който разрушава ценности. В наркобизнеса убийствата са част от играта, и с парите, които даваш за „лични нужди“ плащаш за тези убийства. Съзнателно или не – все тая)
Е, колко трябва да ни плащат, за да е справедливо? 

Физическите потребности на човека, свързани с неговото оцеляване и комфорт често се използват като критерий при отговора на този въпрос. Но дали това е справедливо? 
Въпрос на гледна точка. Или както казва Остап Бендер: „Шура, с тези свои мисли не искам да те обиждам, а просто да укажа какво е мястото под слънцето, което заемаш със своя живот“

Споделено на 8.07.2016г. от Емил Найденов

Източник: Фейсбук група Добре дошли в АкваСорс!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря Ви за коментара :D